�›�ѕ�і�ѕ

ЦЪРКВА НА АДВЕНТИСТИТЕ
ОТ СЕДМИЯ ДЕН

kirovae@abv.bg АЙДЕМИР 

История

Срещата

Божието дело на Тройната ангелска вест в село Айдемир започва с гостоприемството на едно семейство. Това е семейството с осем деца на Еньо (Нуцо от румънското Енуцо) и Йордана Овчарови – традиционно набожни православни българи, които дори са притежавали Библия. Спазвали неделния ден като ден за почивка и редовно ходели на православна църква. Но за тях Библията е била, макар и свята, само една затворена книга, която селският свещеник не е насърчавал да се отваря и чете.Елена

Тяхното първо дете Елена (по съпруг Петкова) е родена 1906. Когато била 15-16 годишна (около 1920-1923), една лятна привечер отишла на чешмата, за да налее вода. В това време една каруца спряла, за да бъдат напоени конете. Мъжът и жената от каруцата се прибирали за село Ситово. Идвали от град Силистра, където току що били продали на речното пристанище чувалите си с реколта от жито.

Изведнъж започнало да вали проливен дъжд и младата Елена поканила семейството от Ситово в дома си, за да се подслонят и изсушат дрехите си. Това семейство се оказали адвентистите Петко Абушев и неговата съпруга, едни от първите адвентисти в България.

Интересът

Въпреки че домът на Еньо Овчаров не бил голям, а семейството му било многодетно, все пак в него се намерило място за подслон на още двама души. Гостоприемните айдемирци дали дрехи, за да се преоблекат мокрите им гости. Сложили им и храна, за да се нахранят.
1948
От дума на дума, разговорът се обърнал за Божието слово, Библията. Петко Абушев разбрал, че в дома има Библия и помолил да му я дадат, за да им прочете нещо. Отворил на Изход 20 глава и прочел десетте Божии заповеди, като особено акцентирал на четвъртата заповед. Това много впечатлило Еньо Овчаров, тъй като до този момент той вярвал, че неделята е Божият ден. Така разговорът за спасението в Христос, за Библията и нейните учения продължил до късно посред нощ и в този гостоприемен дом било посято спасителното семе на евангелието.

Продължението

На другата сутрин се разделили с уговорката Петко Абушев да дойде в една от следващите седмици в съботен или в неделен ден, за да им проповядва пак. Така и станало и при следващата му визита в айдемирския дом на Еньо и Йордана Овчарови се събрали съседи и близки, за да слушат истината на Свещеното писание. Тогава повярвали и приели библейската вяра 7-8 души, които с течение на времето били кръстени и образували малката Айдемирска църква, състояща се от около 20-25 души, заедно с децата. Този брой на членовете се запазил почти постоянен през годините.
1942
В началото църквата се събирала по домовете. Но по-късно, около 1948, Илия Петков зет на Еньо Овчаров, женен за неговата дъщеря Елена, построявайки си нова къща за семейството, изгражда до дома си и едно малко салонче за църковен молитвен дом.

Иван Абушев (синът на Петко Абушев), Васил Иванов, Борис Ортов, Христо Киров, Борис Бонев, Андрей Георгиев, Атанас Гроздев и още много други са били проповедниците, които са посещавали през годините Айдемирската църква.

В началото на 70-те години се появява един проблем, който довежда до прехвърляне на членовете към църквата в Силистра. Като група, малцина членове продължават да се събират в Айдемир, но накрая милицията запечатва салона, където се срещат и всички започват да посещават богослуженията в Силистра. Това продължава до демократичните промени, които настъпват в България през 1989.

Възраждането

КонтаровМалко по малко, църковните членове, които живеят в село Айдемир се увеличават и стават една голяма група в църква Силистра. В неколцина от тях се оформя една идея и мечта – да си имат в своето село молитвен дом, където да се събират. Тази идея е стимулирана и от липсата на редовен транспорт до града, чрез който жадните за Божието слово айдемирци да ходят на църква. Особено през зимата липсата на транспорт се оказва сериозен проблем. Чакането на автобуси по спирките в студени дни станало голямо бреме.

1995Тогава пасторът на църква Силистра – Михаил Контаров – предприема стъпки, за да организира отново голямата група от Айдемир като самостоятелна църква. Извършена е анкета сред членовете от Айдемир, които заявяват своето желание да се организират в самостоятелна църква. 1994 се взема под наем малко помещение в Айдемир, в което се поставя началото на събиранията.

Поради липса на достатъчно столове се създават „църковни” пейки от наличните столове, върху които се поставят обикновени дъски. Докато бъде пуснато осветление са използвани в помещението и свещи. Пастор Контаров се шегувал по този повод, че адвентистите също използват свещи в църковните си служби. С много ентусиазъм се оформя и местната организация на богослуженията, в които участват всички и се избира самостоятелен църковен съвет.

СергейМалката айдемирска църквичка от ентусиазирани вярващи нараства постепенно с новоприсъединилите се членове и разширява своята мечта. Молитвите вече са насочени към три основни цели – спечелване на нови души от селото за Бога, изпращане от Съюзния съвет на проповедник в Айдемир и придобиването на собствен молитвен дом. С Божието благоволение мечтата и молитвите стават реалност.

КузевМалко след това бива изпратен и първият проповедник на църквата – Сергей Генов (от 1996 до 2000). Той развива много активна душеспасителна дейност и под негово ръководство църквата нараства значително до 70-80 души членове и приятели с голяма детска и младежка група. (По статистически данни от 2000 г. – 66 църковни членове, 11 приятели, 15 младежи и 23 деца.)

КертиковЗа много кратък срок и с доброволни самоотвержени усилия от църковните членове се изгражда и настоящият молитвен дом в центъра на селото. Строежът му е започнат през 1996, завършен е и църквата започва използването му през есента на 1997, а е осветен 1999 г.

От 2000 до 2002 проповедник в Айдемир е Петър Кузев. След него за няколко месеца е пенсионираният пастир Станчо Димов. Георги Кертиков е проповедник на църквата от 2003 до 2005, а от 2006 до 2010 е Борислав Йорданов.bobi

От 2010 пастор на църквата е Витан Вълев. А от 2015 е отново Сергей Генов, който е служител и на църквата в Силистра.

 

(По устен разказ на Величка, на Тодор и Гинка Гаврилови и други, записан, допълнен и оформен от Борислав Йорданов.)